Защо помощниците са толкова важни. Моята история

Първи опит на строителна площадка

Стигнах до строителната площадка късно на 30 години чрез свой познат, работех в Симферопол в бригада, където бяхме четирима заедно с хълма. Тогава той не можеше да направи нищо, затова работеше като помощник, влачеше торби с цимент, намесваше се в разтвора, копаеше окопи под основата, донеси ми, обща история.

През лятото изпомпвах толкова много, че станах като спортист, но само пръстите ме болят през нощта, носенето на 50-килограмови торби цимент все още е работа. Обещаха да преподават всичко в бригадата, но не бързаха, аз ги уредих точно в тази роля, но не загуби сърце и обърна най-голямо внимание на комуникацията на бригадира с клиентите и как той пресмята.

Знаех, че ръцете ми няма да ме подведат, но смятах, че е много важно да преговарям с хората и бях прав. Щях да си тръгна бригадата беше забележимо тъжна, и когато вече работех сам, разбрах защо.

Моите помощници

Когато започнах да работя, опитах се да работя сам, но не винаги беше удобно, взех роднина като помощник, но не работех, той нямаше сърце за това, случва се. И тогава имаше и други, и тук усетих разликата, работата просто летеше, особено когато човекът беше опитен по този въпрос.

После израснаха и синовете започнаха да помагат, спряха да се уморяват на работа, тъй като всичко ви се сервира готово, те не разбраха това и сметнаха помощта им за оскъдна. Майките казаха така, почти нищо не направиха.

Обясни им колко ненужни движения направи без тях, колко ще се умори и колко по-малко направи, те се усмихват, те не вярват.

И аз Спомням си първата си бригада и техните кисели лица, когато обявих заминаването си, сега разбирам какво са загубили тогава. Така че, оценявайте вашите асистенти, плащайте достойно и им помагайте да растат до плюсовете, защото няма по-добър асистент от майстор, който няма нужда да казва нищо, той ще даде всичко навреме. Работили ли сте с асистенти?

Абонирай се, споделете с приятели, харесвайте, скоро нова история.