Защо хората носят маски на брадичката си? Попитали хора и получили 3 интересни обяснения
През зимата повечето от нас не излизат от къщата без шапка, през лятото без слънчеви очила, а през странната пролет на 2020 г. без медицински маски. Тревожният априлски атрибут може да се види на всеки втори минувач. Както в градовете, така и в селата. Е, може би селата са по-малки ...
Все по-често забелязвам, че много хора носят маска много подозрително - на брадичката. Не е необходимо да имате медицинско образование, за да разберете: ползите от това устройство отпадат, ако тъканта не покрива носа и устата. Следователно, несъмнено, ми беше интересно: защо всъщност правя това?
Реших да попитам приятели, които сами практикуват безполезен начин на използване на примитивни лични предпазни средства. Оказва се, че мотивите на всеки са различни. Говоря за всеки от тях.
Внимание! Моята бележка е преразказ на мнения, а не ръководство за действие. Подчертавам важността на спазването на препоръките на Министерството на здравеопазването: носете маска, поддържайте ръцете си чисти, спазвайте дистанция и, ако е възможно, стойте вкъщи. Това е важно за здравето на вас, вашите близки и околните.
Мария - касиер на бензиностанция: „След час се чувствам като в баня“
Първият ми събеседник беше Маша, младо момиче, застанало зад касата в най-близката бензиностанция. Проходимостта на точката е малка, но работата създава контакт за смяна с поредица от случайни хора: както местни, така и гостуващи летни жители. Има риск, и то доста голям!
Тук постоянно зареждам с гориво, така че съм в приятелски отношения с Маша. Още преди две седмици забелязах, че момичето носи маска не както през първите дни, както се очакваше, а на брадичката си. Вчера на шега попитах Мария защо прави това: „Потри носа си?“, И събеседникът сподели нейната визия за ситуацията:
И бихте се опитали да защитавате в маска за 8 часа! Виждате ли колко е задушно тук. В рамките на един час цялата маска е мокра, невъзможно е да се диша. Дори на лицето се появи дразнене. И не се страхувам да се разболея - млад съм, няма да има усложнения.
Да, можете да разберете момичето. Освен това мократа маска, която се носи 8 часа, сама по себе си е място за размножаване на бактерии.
НО! Забелязвам, че много хора не разбират значението на носенето на защитно оборудване. Медицинска маска е необходима не толкова, за да се предпазите от инфекция. По някакъв начин намалява риска човек да не зарази другите (включително децата и родителите си).
Чичо Миша, автомеханик: в Почеровници все още има лайна
Чичо Миша, автомеханик в единствената служба в областта, а също и съсед на две къщи. В миналото - любимец на жените (отново в цялата област), в настоящето - умен мустакат чичо и известен жокер.
Невъзможно е да не започнете разговор с типичния екстраверт! Възползвайки се от възможността, по време на смяната от зимни на летни (най-накрая!), Зададох на чичо Миша въпрос, който ме тревожи: „Защо маската е на брадичката?
Шефът каза, че маската трябва да се носи. Или услугата може да има проблеми. Защо ми трябва? Не знам какво всички тичат наоколо с този студ, изобщо не ме интересува.
Все още възразих на чичо Миша. В крайна сметка възрастта му вече се приближава до уважавана, което означава, че рискът за здравето се увеличава. Но дори не бях изненадан, когато получих този отговор:
Докато ми е отредено да живея, ще живея толкова. Преди 5 години ми казаха след инфаркт, че няма да издържа няколко години. През целия си живот се занимавах с цинково заваряване. И виждаш ли, скачам като кон. Сега вашите колела са готови!
Удивително спокойствие. Но много безразсъдно. Вероятно... Като цяло забелязах, че по някаква причина хората с такава философия на заболяването обикновено се заобикалят.
Пенсиониран съсед: „Не мога повече“
Разговорът с възрастния съсед се оказа тъжен и ме докосна до сърцето.
Когато обявиха самоизолация, Зоя Михайловна изчезна. Ние, съседи, дори започнахме да се притесняваме: скъпата старица не излизаше от къщата няколко дни. Влязохме и разбрахме, че децата са донесли маски, антисептици, запас от храна от града и са тръгнали със строга заповед да останат вкъщи.
А Зоя Михайловна седеше. След 2 седмици забелязахме, че жената все още започва да излиза в магазина, облечена в маска и избърсваща ръцете си с антибактериални кърпички. И наскоро тя започна да излиза с маска на брадичката.
Писна ми да се страхувам. По телевизията казват само каква напрегната ситуация. В къщи полудявам: само аз, телевизорът и котката. Налягането се повишава, постоянно мисля за лошото... Вече не ми пука, но вече не мога да се страхувам. И сложих маската поне на брадичката си, защото дъщеря ми каза да не излиза без нея. Дъщерята е толкова по-спокойна.
С тъга осъзнах, че маската стана, по разбиране на Зоя Михайловна, не средство за защита, а атрибут на стрес, самота и домашна затвореност.
Носите ли маска? Трябва ли да се носи от други или се придържате към позицията на един от героите на бележката?