Отидох в изоставена къща в селото и се изненадах какви красиви мебели са останали там.

Русия умира. Кръвта на Русия тече от нейните съдове - от села и села. Ако кръвоносните съдове останат без кръв, тялото е обречено. И вижте какво става със селата - изсъхват като счупени клони. Къща по къща, улица по улица, село по село - изчезват цели квартали! Старите хора умират, погребват ги едни и същи стари хора и всичко, което е придобито и с което тези велики работници, които издигнаха огромна държава със собствените си ръце, издигнаха огромна държава, остана в къщите си.

Наскоро отидох на село, където обаче има много летни жители. Те дори строят къщи и поради пандемията от миналата година там като цяло стана доста оживено.

Но изоставените къщи не са от полза за никого. Затова влязох в един от тях - вратата беше широко отворена, всичко беше прашно и нагънато.

Но когато се вгледах по -отблизо, забелязах един много стар, истински дървен скрин в ъгъла.

Изглеждаше много солиден и солиден, дори в такова ужасно състояние.

Дръжките му са много красиви, биха били почистени и подредени, това би било истинско музейно произведение. Не е опетнен или надраскан от бъг. Дори ключалките в чекмеджетата са в работно състояние. Много хубав скрин, колко съжалявам!

А до него е бюро за писане с плот дермантин. Това като цяло е уникален продукт върху тежки издълбани дървени крака. Много е мръсно, прашно, но дори през този слой на запустение можете да видите колко скъпо струва това нещо. Дръжките на чекмеджетата са изработени от електрически изолатори. Такива изолатори сами по себе си вероятно вече са рядкост. Но няма да е трудно да ги замените.

Каква солидна, солидна маса! Както научих, директорът на местното училище, много уважаван и интелигентен човек, работеше и се подготвяше за уроците зад гърба си. Безкрайно съжалявам, до сълзи е обидно, че това паметно нещо скоро ще изчезне в забрава.

В ъгъла зад сметището наднича друга красива библиотека с издълбани стълбове. Тя има нощно шкафче долу. Колко сладко, уютно нещо!

И ето бюфета, в който зад стъкло се държаха красиви чаши и чаши за празничен празник. Сега има планини боклуци.

В двора също има много интересни неща. Напълно сито за пресяване на брашно. Казаха ми, че домакинята, също учителка, е благороден готвач. Никой не знаеше как се пекат такива шанеги и пайове, както печеше тя.

А ето и кошницата с баласт. Вече старо, дъното започна да гние, но все още доста способно да носи гъби от гората.

В килера имаше плюшен сандък, облицован с желязо. Исках да го разгледам, но нямаше време.

И още една находка ме изуми - на рафта имаше фотоувеличител, с помощта на който фотографии бяха отпечатани по съветско време. Казват, че домакинята на къщата е обичала фотографията и сама е отпечатвала снимките. Благодарение на нея много ученици запазиха спомени за онова щастливо време, когато в селата работеха колективни и държавни стопанства, животът кипеше в клубове, в училища - децата не се побираха в класните стаи ...

Как, защо загубихме всичко? Възможно ли е да се съживи Русия? Напуснах тази изоставена къща в сълзи. Жалко, колко жалко ...