Реших да дам мебелите от апартамента безплатно, за което много съжалих
Преди година се преместихме от град в село наблизо, където построихме отделна къща. Но апартаментът им все още не е продаден, защото има всички неща, които не са транспортирани до новата къща, защото не сме завършили напълно довършването. В допълнение, настанихме гостуващи строители в апартамента, понякога гостите нощуваха там, когато в къщата имаше много малко мебели.
И накрая, те започнаха да подготвят апартамента за продажба. Разбира се, някои от мебелите просто трябва да бъдат изхвърлени. Например, стена на дете в стаята на сина, която е на повече от 30 години, тя му предаде от по -голяма сестра. Използвано е, разбира се, по най -варварските детски начини, така че никъде не е добро.
Но преди да го изхвърля, си помислих, че е по -добре да го дам на някого. В крайна сметка много родители не могат да си позволят да купят рафт за детето си, да не говорим за стена. В стената има гардероб, секретарка, библиотека. И дори изваждащо се бюро, което, разбира се, децата ми не използваха. Той е за малки деца.
И рекламирах във ВКонтакте, че ще върна мебелите, само чрез самоприемане. Тъй като апартаментът трябва да се освободи, дадох 2-дневен срок. Няколко души ми писаха, особено една жена на име Ина беше много упорита, казвайки, че детето й живее в празна стая, няма пари. Веднага й изпратих снимки на стената, като специално посочих дефектите. Тя честно каза, че мебелите са стари и не изглеждат сто процента.
Но тя се зарадва, като каза, че всичко е прекрасно, че е доволна от всичко и определено ще го вземе след 3 дни. Бях проникнат от проблемите й, съгласих се. След това написаха още няколко души, готови да го вземат веднага. Но тъй като обещах, отказах на всички.
След 3 дни нямаше нито слух, нито дух от Ина. Писах й сутрин 4 дни, но тя не отговори. Най -сетне към 16 часа тя се появи и изрази недоволството си, че я притеснявам по време на работа. Попитах дали ще вземе стената? И тогава тя каза - значи сам ми го донесеш, аз не намерих колата. Дори бях изненадан от такава наглост. И аз й казвам, че нямам камион и хамали, всичко това е включено в думата „пикап“, което беше единственото условие от моя страна, когато исках да се откажа от стената.
Момичето или не беше в духа, или най -вероятно за първи път ме повика пияна, във възход, на височина, не знам как. Но сега тя говореше по съвсем различен начин. Когато я попитах дали е обзавела стаята на сина си през тези три дни, тя само мрънка нещо.
Разбрах, че тя не се нуждае от стена или, ако е необходимо, няма да удари пръст за детето си. Затворих телефона.
За щастие се обади друг късен клиент, който току -що беше видял рекламата и попита дали сме върнали детските мебели. Отговорих, че още не съм, и отново обясних, че мебелите са стари. Но мъжът каза, че не е страшно, доведоха внучката си от града. А мебели няма, така че засега всичко ще върви добре. Той пристигна половин час по -късно със съпругата си и млад човек. Прегледаха всичко и останаха доволни. И като заредиха комплекта в ремаркето на колата, те си тръгнаха, оставяйки ми още една кутия шоколадови бонбони. Тя отказа, но те настояха.
Е, защо попадате на такива приятни, отговорни и делови хора едва след разговор с майка -алкохоличка, от която мръсна утайка остана под душа?