Трябва ли да копая градина през есента

Преди няколко дни дойде при мен колега от работа - трябваше да предаде документите. И когато излязохме в градината, за да й покажа иглолистните си дървета, тя видя, че всички лехи в градината ми са изкопани. Колежка каза, че тя също винаги е копала градината си, но през последните няколко години не й стигат сили. И поради това в лехите имаше много плевели. Попитах каква е връзката (въпреки че, разбира се, знам отговора, просто ми беше любопитно да го чуя от друг човек).

А един колега каза, че при есенното копаене, което трябва да се направи след първата слана, а не по-рано, корените на плевелите се появяват на повърхността и едновременно замръзват. Основното нещо е да не разбивате буците, така че земята да се обърне. В същото време тя хвърли поглед към леглата ми, покрай които, като че ли бяха загребани, не можеше и дума да има буци.

След като се разходихме още малко из сайта ми, се разделихме доста доволни един от друг.

Защо есенното копаене е полезно?

И искам да кажа, че съм напълно съгласен с колегата, че есенното копаене може да помогне отървете се от плевелите, но само при такова условие, че земята е обърната и буците да не са счупени. Тогава замръзване ще може да унищожи част от корените и коренищата. Но в никакъв случай не трябва да се счита за панацея за тази напаст.

Нямам нито една буца на полето, защото разрових лехите заедно с моите помощници – кокошки, които събираха червеи изпод лопата. Те, разбира се, разкъсаха почвата след изкопаване и унищожиха всички буци.

Освен това преди копаене добавих вар, тъй като на площадката има много хвощ, което означава, че почвата е кисела. Повечето култивирани растения не обичат кисела почва. Можете да загубите до 50% от реколтата, ако не се борите с вкисляването на почвата. Необходимо е да се внесе вар в земята през есента, така че да се прояви ефектът от неговото действие и през пролетта вече е възможно да се пожънат плодовете му.

През зимата почвата ще бъде наситена с въздух, влага, минерали, които получава заедно със снега. Ако земята не е изкопана, значи тя е гъста и аеробните процеси в нея са по-бавни поради липса на кислород. Това е още един аргумент в полза на копаене.

В допълнение към корените на плевелите, вредителите по градинските растения и патогените загиват в рохкава почва. Те също така са по-изложени на студ и температурни крайности след копаене.

И най-важното е, че през пролетта вече не са необходими толкова сили и енергия за подготовка на хребетите. Достатъчно е да ги разхлабите с вила и са готови за засаждане. Но аз, например, все още ходя по хребетите с култиватор, така че почвата да стане още по-въздушна.

Минуси на есенното копаене

Освен вредните бактерии и патогени, загива и част от полезната почвена микрофлора, необходима за плодородието. Тя също се оказва беззащитна срещу замръзване. Това трябва да се има предвид, следователно, навременно се прилага оборски тор, хумус, компост.

Ако плодородният слой на обекта е слаб, тънък, тогава при копаене най-малко плодородна почва се оказва отгоре или дори глина. Но тук въпросът е доста спорен, тъй като при много растения корените отиват доста дълбоко в почвата, намирайки там просто обърнат плодороден слой. Така че – трябва да работите върху плодородието, като правите, например, всяка година по 2-3 високи хребета на различни места. Така постепенно по-голямата част от мястото ще има дебел плодороден слой.

Това е моето мнение за есенното копаене. Докато имам сили и време, ще го направя. И тогава ще видим.