Защо СССР се интересуваше повече от Венера, отколкото от Марс и какви успехи постигна в своето изследване
Сега темата за изучаване на Марс е много популярна, но в зората на космонавтиката, когато космическата надпревара тепърва започваше, Венера предизвика много по-голям интерес сред специалистите от СССР.
Съветските инженери започнаха активно да изучават Венера през 1961 г. и почти два месеца преди първия човек в космоса в СССР беше изстрелян първият космически кораб в историята на човечеството (Венера-1), предназначен да изучава други планети.
Така стартира изследването на мистериозната, но в същото време толкова подобна на Земята планета Венера. В този материал ще ви разкажа защо Венера е избрана за изследване и най-важното - какви изключителни успехи в нейното изследване са постигнали съветските учени.
Защо всички се интересуваха толкова от Венера
Всъщност Венера беше приоритетен обект в изследването на Слънчевата система и не беше избрана случайно. Всъщност в много отношения се оказа доста близо до Земята.
Така диаметърът на Венера е само с 5% по-малък от радиуса на Земята и е равен на 6051 км, а масата на планетата е само с 20% по-малка от масата на Земята. В същото време, както се оказа много по-късно, венерианските пейзажи доста напомнят на земните, тъй като тук можете да намерите и равнини, хълмове и дори планини.
Но преди да се съберат тези данни, беше необходимо да се създаде уникално изследователско оборудване и космически кораби и то абсолютно от нулата.
Съветски космически кораб, предназначен за изследване на Венера
За изследване на Венера съветските инженери разработиха цяла линия от космически кораби Venera. Така първото автоматизирано междупланетно превозно средство, наречено "Венера-1", отиде на планетата на 12 февруари 1961 г.
На първия космически кораб бяха инсталирани измерватели на интензитета на космическата радиация, сила на междупланетните магнитни полета, потоци от заредени частици от междупланетен газ, както и потоци слънце. На "Венера-1" имаше място за устройство, което регистрира микрометеорити.
Именно Венера-1 предаде първата информация, свързана със слънчевия вятър, космическата радиация около Земята, а също и на разстояние от 1,9 милиона километра от планетата. И именно Венера-1 потвърди наличието на плазма от слънчев вятър в космоса.
За съжаление последната сесия с апарата е проведена на 19 февруари 1961 г. След като устройството не се свърза. Според изчисленията на 19-20 май същата година апаратът е трябвало да премине на разстояние само 100 000 км от Венера.
Изминаха само четири години и на Венера бяха изпратени наведнъж две автоматични устройства "Венера-2" и "Венера-3". В същото време на третото превозно средство дори беше осигурен модул за спускане.
И през март 1966 г., за първи път в историята на човечеството, модул, проектиран на Земята от съветски инженери, не само успя да достигне до друга планета, но и влезе в атмосферата на Венера. Но апаратът Венера-3 не успя да предаде никаква информация на Земята.
Със задачата да изучава атмосферата на Венера беше изпратен и апаратът Венера-4, който свали апарата върху парашутна система, която престана да съществува на височина 22 км от повърхността.
Но преди това той успя да работи почти час и половина и през това време предаде ценна информация за състава на атмосферата, който, както се оказа, почти изцяло се състои от въглероден диоксид (вкл 90%).
Следващите мисии потвърдиха първите резултати и по-специално беше установено, че близо до повърхността температурата на атмосферата се повишава до впечатляващите 475 градуса по Целзий.
А също и близо до повърхността, въпреки гъстите облаци, има достатъчно светлина за снимане. Този факт постави предизвикателство за инженерите да създадат устройство, което да издържа на екстремни условия.
Първи кадри от друга планета
И така, съветските инженери разполагаха с много данни за условията на повърхността на планетата и, като взеха предвид цялата налична информация, съветските специалисти създадоха космическия кораб Венера-9 и "Венера-10".
Така че на спускащите се превозни средства бяха инсталирани камери, тези инженери се опитаха да ги предпазят от огромно налягане от 100 атмосфери и от температура от 500 градуса по Целзий.
Така Венера-9 и Венера-10 бяха изстреляни в космоса съответно на 8 и 14 юни 1975 г. Те достигат до Венера през октомври 1975 г. и са първите изкуствени спътници на планетата, а спускащите се модули правят първото кацане на повърхността на Венера.
Още по време на спускането монтираните сензори показаха, че венерианските гръмотевични бури са поне 25 пъти по-силни от тези на Земята и впоследствие предадоха първите панорамни изображения.
Телевизионните камери, които бяха инсталирани на новите спускащи се превозни средства Venera-13 и Venera-14, които достигнаха до повърхността на Венера през 1982 г. сериозно модернизирани и в резултат на това успяха да предават уникални кадри, които все още вълнуват много умове, участващи в космическите изследвания.
При това проектът Венера е завършен, но изследването на планетата Венера е продължено като част от проекта на междупланетните станции Вега-1 и Вега-2, които стартират през 1985 г.
Венера вече не е нужна?
Да, разбира се, днес се говори повече за Марс и дори за евентуалната му колонизация, но Венера все още не е забравена. Така че, ако всичко върви по план, тогава до 2024-2025 г. апаратът Venera-D ще отиде на втората планета от Слънцето (D-Long-lived), създаден в Руската федерация, който ще продължи да изследва неприветливия и мистериозен свят Венера.
Хареса ли ви материала? След това не забравяйте да го оцените и да го споделите в любимите си социални мрежи.
Благодаря за вниманието!