Американската сонда Parker Solar Probe направи първите снимки на Венера във видимия спектър
Американската сонда на НАСА Parker Solar Probe е създадена специално за изследване на Слънцето, но въпреки това именно това устройство направи първите снимки на Венера във видимия спектър, използвайки специален апарат (WISPR) за тази цел за широкоъгълно формиране изображения. Именно за това уникално събитие ще стане дума в този материал.
Венера и нейните първи изображения във видимия спектър
Венера е една от най-мистериозните и интересни планети. В края на краищата тя е толкова подобна на Земята, че някои учени наричат Венера близнак на нашата Земя.
Фактът, че първият междупланетен космически кораб е изпратен на Венера, ясно говори за интереса на учените към Венера.
Мистерията на втората планета от Слънцето се добавя от факта, че повърхността й е надеждно скрита от наблюдателите от плътни облаци. И единствените изображения на повърхността на планетата са получени от съветски устройства от типа "Венера".
Беше възможно да се получи информация за релефа на планетата и да се създадат първите глобални карти едва през 90-те години на миналия век по време на мисията на НАСА Магелан и космическият кораб JAXA Akatsuki успяха да изобразят повърхността с помощта на инфрачервени лъчи камери.
Но повтарям, досега единствените изображения на Венера във видимия спектър са кадри, получени точно от съветски устройства през 70-те години на миналия век.
Ситуацията в това отношение се промени едва през юли 2020 г. Точно по това време слънчевата сонда Parker извършваше третия си прелет на Венера като част от извършете гравитационна маневра, за да постигнете висока скорост и да се доближите максимално до слънце.
Така че по време на това прелитане учените също успяха „мимоходом“ да проучат Венера с помощта на WISPR.
И така, учените решили да насочат WISPR към облаците на Венера и да се опитат да определят скоростта им, но за изненада на учените успяха да получат изображение на повърхността на планетата.
Всъщност случайното откритие вдъхнови учените толкова много, че НАСА реши да повтори опита за изследване още по време на четвъртия прелет на сондата около Венера.
Четвъртият опит за улавяне на повърхността на Венера беше представен през февруари 2021 г. Тогава слънчевата сонда Паркър успя да заснеме нощната страна на планетата.
Така че, както Б. Ууд, водещ автор на новото изследване и физик от Военноморската изследователска лаборатория, повърхност Венера дори от нощната страна е доста горещо място, загрято до 460 градуса Целзий.
И всъщност комплексът WISPR все пак успя да види повърхността през облаците не само в инфрачервения диапазон, но и в лентата от спектъра, доста видими за човешкото око, само практически в самия червен край на спектъра, който вече се превръща в инфрачервен обхват.
В резултат на това учените успяха да изградят изображение, което точно съвпадаше с предварително съставени радарни карти.
Получените изображения не само впечатлиха учените, но и имат висока практическа стойност. В крайна сметка различните материали светят при различни дължини на вълната и събраните данни могат да бъдат по-далечни се използва за по-подробно изследване на геологията на повърхността на Венера, както и за изследване на нейната еволюция в общо взето.
Е, нека изчакаме нови данни от учени. Междувременно, ако материалът ви е харесал, не забравяйте да се абонирате за канала, за да не пропуснете нови издания на материали.
Благодаря за вниманието!