Съседът ни пренася обрасли пилешки краставици всеки уикенд, въпреки че е селянин
На няколко къщи от нас живее нашият съсед Фьодор. Той построява къща на парцела си, изгражда зеленчукова градина, изгражда оранжерия. Живее в апартамент под наем. Досега е изваден само първият етаж, тази година той ще построи таванско помещение и ще затвори покрива. Отношенията ни са доста съседски, когато се срещаме, говорим за нашите селски дела и притеснения.
Напоследък Федя започна да ми носи обрасли краставици за пилета през почивните дни. В края на краищата цялото село знае, че имаме пилета, благодарение на гърлата петелка Петка, която започва виковете си от 4 часа сутринта.
Федя казва, че е жалко да изхвърлим краставиците, затова ни ги дава безплатно. Това по принцип е нормална практика в селото. Раздадох и всякакви отпадъци и излишъци, които са подходящи за фураж за добитък.
Разбира се, моите пилета много обичат краставиците, оставят тънки корички от тях, кълват всичко.
Но го попитах защо така отглежда краставици, трябва да се берат всеки ден. Оказа се, че Федя и съпругата му работят в провинцията, пътуват 100 километра на смени, в режим "три в три". Но тъй като няма достатъчно работници, понякога те имат „четири на три“ и по различни начини. И тогава градината им остава без надзор за тези дни. Следователно краставиците в оранжерията, от които се засаждат много, безмилостно надрастват. Някои от роднините отиват на вода, но само те самите отиват да събират.
Оказва се, че в нашия малък град те не са могли да си намерят работа, но в провинцията правят добри пари, плащат добре на строителната площадка, особено за извънреден труд. Така къщата ще бъде построена, но иначе - нищо. Заплатите в нашия град са минимални.
Мислех, че Федя и съпругата му по принцип са намерили добро решение за прилагане на умелите си ръце. Но е добре, че дъщеря им вече учи в провинцията и те й наемат апартамент там, в който самите те също живеят. И ако децата бяха малки, тогава такъв начин на печелене на пари определено не би подхождал на хората.
Как въпреки това животът ни е съсипан, че трябва да пътуваме 100 километра до строителна площадка, която се ръководи от някакъв олигарх, за да си построи малка къща в селото!
От друга страна се оказва, че моят съсед е същият гастарбайтер, който работи на едно място, а всичко останало инвестира на друго място. Разбира се, състоянието е едно, но аналогията се налага сама.
И днес отново виждам, че има чанта на портата, вече знам, че Федя донесе друга партида гигантски краставици, които не са чакали собствениците си, които работят в друг град, за да построят своите къща.